Странности на езика: защо норвежците от различни региони почти не се разбират

В Норвегия официалният език е норвежки. Но се оказва, че няма един норвежки език, а два, които имат доста малко разлики. Въпреки всички опити на езиковеди и правителствени служители да обединят двата езика и в крайна сметка да създадат национален норвежки език, малкото население на Норвегия продължава да говори два различни езика и двамата имат статут на държавен език. Но защо се случи така, че норвежкият език има две толкова различни разновидности?

Работата е в историята на тази страна, която от векове е в близък контакт с най-близките си съседи - Швеция и Дания. Първоначално норвежкият език, който е част от скандинавската подгрупа на германската група езици, беше доста различен от шведския и датския, въпреки общия произход. Но през XIV век има сближаване и фактическото обединение на норвежците, шведите и датчаните в една държава, възникнало на фона на семейните връзки между управляващите кралски династии на тези скандинавски държави. Впоследствие, поради политически катаклизми в съюза на скандинавските страни, Норвегия всъщност беше под властта на Дания. Това се случи през първата половина на 16 век, когато норвежците загубиха независимостта си поради политическата криза, свързана с експулсирането на крал Кристиан II. След постановленията на датския парламент, едностранно издадени, норвежците губят политическа, религиозна и военна независимост, а представителите на благородството получават образование и служат изключително в Копенхаген. Въпреки политическото обединение, норвежкият език все още запазва своята уникалност за дълго време. Това се доказва от факта, че през XVII век е издаден специален речник на норвежкия език, предназначен за датчаните, които е трябвало да работят в дежурство в Норвегия. Но впоследствие процесът на смесване на езици стана по-активен и след като Норвегия беше управлявана от Швеция в началото на 19 век, към традиционния норвежки език започнаха да се добавят шведски думи. И по времето, когато Норвегия окончателно придоби независимост през 1905 г., норвежкият език, на който се говори повечето от населението на страната, включително образовани и влиятелни представители на норвежкото общество, е кръстоска между местните норвежки, датски и шведски.

В същото време много норвежци, живеещи в селските райони, все още говорят древните диалекти на норвежкия език. Често жителите на различни провинции се затрудняват да се разбират помежду си, както и норвежците, които говорят език, който има много шведски и датски заеми. Различните варианти на норвежки имаха не само разлики в лексиката, но и в граматическата структура. Разбира се, беше трудно да се примири с това състояние и в Норвегия започна процесът на комбиниране на двата норвежки езика, който се изтегли и до днес.

Днес в Норвегия съществуват две основни разновидности на държавния норвежки език. Това е Bokmål - същият този модифициран норвежки, с много датски думи и граматически характеристики, и Lansmol, който се основава на стария норвежки език. Трябва да се отбележи, че положението на тези езици в страна, чието население не надвишава 5,5 милиона души, изобщо не е равностойно. Bokmole се говори от огромното мнозинство от населението на страната, около 90% от населението. Същият език се използва от повечето медии, политици и учени. В същото време lannsmall е широко разпространен в обширния регион Westland, в западната част на страната, където за него говорят повече от 85% от жителите. Лингвистите отбелязват една интересна особеност: всеки датчанин или швед е доста способен да разбере норвежкия бохем, но изобщо няма да разбере за какво ще говорят, ако чуе разговор на старт. В същото време жителите на Дания и Швеция не се разбират. Такава интересна езикова връзка съществува между езиците на скандинавските страни.

В Норвегия, както и в много други страни, съществува специален обществен орган - езиковият съвет, членовете на който се ангажират да изменят правилата и разпоредбите на норвежкия език и да се опитват да го унифицират, което води до общ знаменател на две разновидности на норвежкия. Но езиковите спорове, които не се спират в стените на този съвет, по интензивността на страстите са сравними с дебатите в Европейския парламент в навечерието на изборите - толкова е трудно привържениците на различни разновидности на норвежки да се споразумеят помежду си.