Появата на Сахара е провокирана от древни хора

Сахара не винаги беше толкова суха и безжизнена, каквато я познаваме днес. Оказва се, че съвсем наскоро (по геоложки стандарти) тази територия беше пълна с живот и стада копитни обикаляха из необятните й зелени простори.

Сахара е най-големият пустинен регион на нашата планета. Площта му надхвърля територията на Австралия, а изобилието от безжизнен пясък радва и очарова всеки, който за пръв път дойде тук. В далечното минало, през мезозоя, на тази територия се е намирал океанът Тетис. Останките на този обширен водохранилище днес са Средиземно и Черно море, както и езерото на Каспийско море. Присъствието на океана тук се доказва от многобройните останки на китове и други морски животни, открити в Сахара. В хода на компютърното моделиране учените успяха да възстановят климатичната картина на ерата на палеолита. Според изследователите само преди 10-12 хиляди години климатът в тази част на Африка е бил доста влажен, а природните условия тук наподобявали зона на савани и степи. Хората, които по това време са живели в Сахара, са се занимавали с животновъдство и земеделие, крокодили и хипопоти са живели в пълни реки, а стада копитни животни засенчват слънцето. За това свидетелстват многобройните скални картини от епохата на палеолита, открити в либийската пустиня в Сахара. Преди около 7 000 години този регион навлезе в период на отводняване на климата. Валежите започнаха да падат все по-малко, температурата на въздуха се повишаваше, растителните ресурси се изчерпваха и многобройни животни започнаха да напускат тези райони в търсене на храна.

Но напоследък привържениците на естествения произход на Сахара стават все по-малко и по-голямата част от изследователите в този удивителен регион смятат, че антропогенният фактор би могъл да причини такива огромни безжизнени пространства. Оказва се, че още в онези далечни времена човекът е бил в състояние да промени лицето на нашата планета до неузнаваемост. Според учените, предците на съвременните Туарег и Бербер, които са живели в Сахара и се занимавали главно с животновъдство, ползата за това била в изобилие от растителни ресурси и вода. Но в един момент добитъкът достигна такива размери, че пасищата започнаха да се разграждат. Прекомерното пасище и намаляването на дървесната растителност за нови пасища послужи като тласък за деградацията на почвения слой и опустиняването на тази територия. Интересно е, че някои други огромни пустини на нашата планета (Арабия, Катран, Каракум, Гоби) са възникнали на мястото на развитите животновъдни цивилизации от древността.

Разбира се, изменението на климата на нашата планета може да ускори процеса на опустиняване. Но основният фактор, който провокира появата на Сахара, най-вероятно беше човешката дейност. Тази версия се подкрепя и от факта, че районът на най-обширната пустиня в света продължава непрекъснато да расте и южната граница на Сахара за периода от 1958 до 1975 г. се движи към екватора с 200 километра.

Както се оказа, човечеството се отразява негативно на околната среда повече от хилядолетие. И нашата задача е да оставим цъфтяща планета за бъдещите поколения, а не безжизнена пустиня, неподходяща за живот.