Исландия: на прага на смъртта

Стигнахме до Западните фиорди, където според ръководството има само милиони задънена улица. Реалността обаче беше съвсем различна ...

Нямаше задънена улица!

Оказа се, че сезонът в задънена улица приключи преди 5 дни и всички бяха напуснали. Но имах късмета да видя как петите на последния изоставащ мъртъв край изчезват в мъглата. Това беше истински бум. Обаче по онова време все още не си представях какво предстои ...

Но какво ни очакваше напред ...

Но имах късмет, всичко се получи! При втория опит сменихме колелото. Трябва да се отбележи, че гумата на резервното колело е била с порядък по-голям от останалите колела. Но нямаше какво да се направи, просто нямаше други възможности.

Когато стигнахме до най-близкия къмпинг, спряхме за през нощта, решавайки, че има достатъчно приключения за днес. На следващата сутрин всички бяха тъпи в Интернет.

И ето, тръгваме, отиваме и в следващия миг се чува силна дрънкалка, след това удар и виждаме в страничния прозорец, докато колелото ни се търкаля напред отстрани от нас.

Имахме голям късмет, че бяхме на равен път, а не на серпентина, в противен случай може да се случи непоправимото.

Отсечете шпилките и колелото просто отлетя в движение.

И до най-близкия град - 100 км в едната посока и 120 км - в другата.

Че нормално затегнах гайките при смяна на колелото, напълно съм сигурен. Не за първи път го направих. Остава само едно - разликата в диаметъра на колелата се е отразила.

Обадили се в офиса, където взели кола под наем. Дълго обясниха, че е паднала ... напълно! В резултат на това от Рейкявик ни докараха друга кола. И това за минута, 360 км. Седяха по цял ден в кулоарите и чакаха нова кола. И вече през нощта ни докараха Nissan Pathfinder.