Плавателен кораб Крузенштерн: той вече е на 92 години и все още е млад

Въпреки факта, че руският учебен плавателен кораб "Крузенштерн" отпразнува своята 90-годишнина преди 2 години, той е в отлично състояние и прави няколко плавания всяка година. Но се оказва, че този ветроход не винаги е бил наричан така и първоначалната му цел е била много различна от целите на тренировките, на които служи днес.

Четирилистната кора, точно така звучи името на тази категория кораби, е пусната през далечната 1926г. Платноходката е построена в Германия, в корабостроителницата в Гестеменде, и той получи името „Падуа“. Това беше последната шлепа от серията Flying-P-Liner и последната основна платноходка, построена без спомагателен двигател. Всички предишни плавателни съдове от тази серия, а имаше 15 от тях, също имаха имена, започващи с буквата „P“ и бяха големи товарни платноходки, които можеха да извършват дълги плавания из океаните и да пренасят големи обеми товари.

„Падуа“ и много подобни плавателни съдове бяха предназначени не само за превоз на стоки, а за доставка на особено важен товар - нитрат от Южна Америка. От тази суровина в Германия са произведени експлозиви за нуждите на военната индустрия. Следователно, голямата товароносимост на такива съдове беше основното им предимство, гарантирайки рентабилността на тяхното производство.

В първото си плаване „Падуа“ отиде до брега на Чили под контрола на капитан Карл Шуберг. Преди началото на Втората световна война Падуа извърши много полети до бреговете на Южна Америка и Австралия и дори постави няколко рекорда за скорост. Тя достави селетер от Чили, а готовият динамит беше върнат в Южна Америка. Но след избухването на война кората с отстранените платна беше в пристанището и не правеше морски пътешествия.

След края на войната, през 1946 г., плавателният кораб в Падуа е пренесен в СССР чрез репарации. Корабът получи името "Крузенштерн" в чест на адмирал Иван Федорович Крузенштерн. Но в следвоенните години големи платноходки без двигатели, като Крузенштерн, вече се считаха за остарели, а минираното Балтийско море няколко години след войната не беше най-подходящото място за плаване. След известно обсъждане е решено, че най-добрият вариант ще бъде преобразуването на съда в хостел и до 1948 г. кората се превръща в плаващо общежитие за 400 души, което се намира в Ленинград.

Кой знае каква би била съдбата на ветроходен кораб, ако не бяха капитаните И.Г.Шнайдер и П. С. Митрофанов, които положиха много усилия, за да спасят кораба. Благодарение на техните усилия през 1955 г. кора Крузенштерн беше изтеглена във водите на Финския залив, където беше прегледана за годност за морска служба. Платноходката се оказа отлична и от този момент започна новият му живот.

Реконструкцията на Крузенштерн продължава до 1961г. През това време на съда са монтирани парни котли, два дизелови двигателя, монтиран е твърд баласт за повишаване на стабилността и модернизирана вътрешната структура на платноходката. Трансформациите се отразиха и отвън: за Крузенштерн бяха зашити нови платна, а корпусът му беше боядисан в бяло.

Крузенштерн се превърна в изследователски кораб, който направи много плавания в това си качество. Впоследствие кората стана учебен кораб и до ден днешен е в морската служба.

От всички ветроходни кораби от летящата серия P-Liner, Крузенштерн (бивша Падуя) е единственият кораб, който все още плава из моретата и океаните. Дълготрайната платноходка не само прави тренировъчни полети, но и все още участва в международни ветроходни регати, последната от които се проведе това лято в Северно море.