Защо езерото Сарез държи населението на четири страни

Езерото Сарез е перлата на Памира, разположена в Таджикистан. Това голямо водно тяло принадлежи към езерата от дамския тип, тоест причината за появата му беше срутването на скали, които блокираха тясната долина на река Бартанг (Мургаб), образувайки естествен язовир. Това събитие, което се случи през 1911 г., беше наречено язовир Усой. Учените предполагат, че причината за това явление е било мощно земетресение.

Мащабът на блокирането на Usoi е просто невероятен. Скалният язовир е с височина 567 метра и ширина над 3 километра. Това е най-големият срив на скали на планетата от всички регистрирани по време на съществуването на човечеството. Полученото запушване блокира пътя на реката и получената купа на бъдещото езеро започна бавно да се пълни с вода. В продължение на 3 години от образуването на блокада изследователите не забелязаха течове в язовира, но през 1914 г. беше открито, че извори изтичат през блокадата на Усой. Дълбочината на новия резервоар дотогава надвишава 270 метра. 7 години след образуването на естествения язовир, дълбочината на езерото Сарез вече е 477 метра, и той изпълва долината на реката с водите си на 75 километра от мястото на язовир Усой.

Днес езерото Сарез има максимална дълбочина 505 метра. Дължината на езерото в зависимост от количеството на валежите и заетостта варира от 65 до 75 километра. Такъв грандиозен размер на резервоара е изпълнен с не по-малка заплаха.

Факт е, че според проучвания, проведени в долината Бартанг, язовирът Усой е далеч от първия. По тази река по-рано се появиха свлачища и язовири, които доведоха до образуването на дамски езера. Геолозите са открили следи от поне 9 подобни водохранилища в долината Бартанг, които са съществували тук в Кватернера. Но какво се случи с тях? Причината за тяхното изчезване най-вероятно са били или земетресения, които се случват доста често в планините на Памир, или силни валежи, които ерозирали язовирите.

Изследователите се опасяват, че езерото Сарез може да претърпи същата съдба. Въпреки факта, че през последните години естественият язовир се е свил до 60 метра и значително се е уплътнил, е трудно да си представим как ще се държи в условията на силно земетресение и дали налягането на увеличения обем на вода ще издържи на аномално високите валежи. С площ от 80 квадратни метра. км езеро съдържа около 17 куб.м. км. вода, която в резултат на пробив ще се втурне в долната част на долината, измивайки всичко по пътя си. Освен това съществува и друга опасност: срив във водната зона на самото езеро. Още през 60-те години на миналия век на брега на езерото Сарез е регистрирано място с повишен риск от свлачище. Дори малко земетресение може да провокира свлачище и тогава значително количество вода ще бъде изтласкано от езерото, което, като се излее над естествен язовир, също ще се втурне надолу по течението. Такъв кален поток е по-малко опасен от пробиването на самия язовир, но също така не обещава нищо добро за жителите на селища в долината Бартанг. В случай на възможно спускане на езерото ще бъде засегната не само територията на Таджикистан, но и съседните Киргизстан, Узбекистан и Казахстан. Факт е, че Бартанг се влива в река Пяндж, която от своя страна е приток на Амударья. В случай на бедствие мащабът му ще бъде такъв, че вълната ще достигне както до Амударья, така и до Аралско море.

Предвид тежестта на ситуацията, още през 70-те години на миналия век, се разработва проект за изграждане на водноелектрическа централа на мястото на язовир Усой. В резултат на изграждането на водноелектрическата станция нивото в езерото е трябвало да намалее със 100 метра, което ще сведе до минимум заплахата от пробив. Но поради технически и материални затруднения проектът така и не е реализиран и въпросът за безопасността на населението след течението на река Бартанг остава отворен. През 2006 г. със средствата на международните инвеститори в региона беше създадена система за аварийно предупреждение, която в случай на катастрофа ще предупреди населението за заплахата, но въпросът за сигурността на езерото Сарез остава нерешен.

Оставете Коментар