Авто ръководство за расистка Америка: как черните хора са пътували
Животът в САЩ в средата на 20-ти век не беше лесен за черно население. Афроамериканците бяха тормозени в страната и дискриминацията често се узаконяваше. В много южни щати са приети така наречените закони за Джим Кроу, които ограничават правата на "цветните" граждани. Но расизмът беше не само публичен, но и частен. Много бизнеси бяха отворени само за бели, а нежелателните посетители просто отказаха да служат.
За черните беше особено трудно да пътуват из страната. Автобусите и влаковете бяха разделени, а малцинствата бяха подложени на унизително отношение. Изглежда, че спасението лежи в личен автомобил, където човек е свой господар. Имаше обаче проблеми. Афро-американците могат да бъдат отречени от всяка институция, която днес е толкова тясно свързана с пътувания на дълги разстояния: собствениците на пътни мотели, ресторанти и дори бензиностанции доста често решават, че бизнесът им ще обслужва само бели американци.
За да избегне подобни неприятности, всеки уважаващ себе си ентусиаст на черни автомобили взе специален наръчник - Зелената книга.
Пълното й име Зелената книга на негърския автомобилист (Зелената книга на черния шофьор). Това беше книжка с размерите на тетрадка някъде, в която бяха изброени нуждите на пътник, който беше готов да обслужва афро-американците.
Идеята за ръководството възниква при неговия автор Виктор Грийн в началото на 30-те години. Той беше ветеран от Първата световна война и работи като пощальон в Ню Йорк. Той живееше в Харлем и постоянно чуваше от познати многобройни истории за трудности, които срещаха по време на пътуванията си. Всяка институция би могла да откаже услугата на чернокожите и тези семейства бяха принудени да се усъвършенстват по време на пътуване. Мнозина взеха храна със себе си на път, за да не разчитат на ресторантите. Резервни кутии с бензин и дори "пешеходни" тоалетни в багажника. Всичко, което днес можем да направим на път без колебание, тогава съществуваше в Америка, но можеше да бъде само за белите.
Най-трудното беше за една нощ. Много хотели и мотели бяха разделени и трябваше да знаеш къде да намериш малкото, които приеха цветното население. По-лесно беше да си уредим нощувка с роднини и приятели. Но често пътува с цялото семейство.
И тогава Грийн реши да състави ръководство. Работата отне няколко години, а първата версия на Зелената книга е издадена през 1936г. Тя описа само Ню Йорк - земята, с която самият Грийн беше познат. Екскурзоводът трябваше да "предостави на черния пътник информация, която би го предпазила от трудности, срамни ситуации и направи пътуването по-приятно."
Тя се продаваше за 25 цента на бензиностанции (тези, които обслужваха афро-американците).
В следващите години Грийн редовно преиздава наръчника си, добавяйки все повече и повече информация към него, докато обхване цялата Съединени щати и дори Канада и Мексико. При липса на Интернет авторът беше принуден да разчита на информация от своите читатели - книгата обещаваше награда от 1 долар за всякакви съвети, попаднали в следващото издание. (По-късно тази награда бе увеличена на 5 долара.) Освен това авторът използва контактите си с други пощальони в цялата страна, за да получи допълнителна информация. (Много американци от Африка работеха в пощенската служба в САЩ.)
Ако първото издание съдържаше само десет страници, то до края на 50-те години справочникът беше „възстановен“ до 80! (И цената нарасна до два долара). В допълнение към бензиностанциите, мотели и ресторанти, в директорията се появиха курорти, къмпинги и други атракции.
Надписът на корицата предупреди:
„Дръжте Зелената книга при себе си - може да ви е необходима!“
Зелената книга се издава от 30 години. През 1964 г. президентът Джонсън подписва закон за гражданските права, забраняващ дискриминацията. Собствениците на частни фирми вече нямаха право да отказват услуга въз основа единствено на цвета на кожата. Огромно поле от възможности изведнъж се отвори пред афро-американските шофьори, те получиха правото да зареждат гориво на всички бензиностанции, да ядат във всички ресторанти и да отсядат във всички хотели.
И след няколко години справочникът престана да се издава като ненужен и през годините мнозина забравиха, че някога е съществувала. Току-що разбрах за него само защото излиза филмът „Зелената книга“.
